УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО
Моето училище
(есе)
Училище. Обикновено думата се свързва с представа за сграда, в която има ученици, но щом вникнем по- добре в същността и, разбираме, че тя означава много повече от това. Училището е силна емоция – радост, носталгия, и едно светло бъдеше.
Скъпи приятели, всички ние, докато ходим на училище, не осъзнаваме колко важна и полезна дейност извършваме. Ако наистина знаем какво искаме и имаме желание да го осъществим, с помощта на капчица търпение и воля можем да си построим стълбата, която да изкачваме гордо и смело в бъдещето.
Дойде ред и на най-хубавата част. Време е да ви разкажа за МОЕТО УЧИЛИЩЕ. Изказването ми няма да бъде скромно, защото наистина има с какво да се похваля.
Огромна, просторна, цветна, вдъхваща живот постройка. Звучи като приказка, нали? Всяка сутрин, когато пристъпвам прага на училището, усещам аромата на знания, топли знания. Толкова хубаво ухае, че понякога не се нуждая дори и от закуска.
Едни от най-вълнуващите моменти в живота ми са свързани с моето голямо семейство – класа. То е различно от вашите семейства. Състои се от двадесет човека, всеки уникален по свой си начин. Обликът му се гради с години, но силата, с която ме дарява всеки един от членовете му, е огромна.
Знам,че нямате търпение да прочетете и за моите учители. Повярвайте ми, ще ми завидите!!! Учителите ми жертват себе си в името на нас – учениците. Те дават късчета от душата си, за да ни направят достойни личности, каквито са те. Черпейки от техния опит, ние се учим и тайничко си мечтаем да сме като тях. Те ни обичат и се грижат за нас като за свои собствени деца. Колко много любов, събрана на едно място!
Без никакви притеснения ще отбележа, че училището е моят втори дом, изпълнен с уважение и много обич. То е единственото място, където имам възможност да се развивам, изявявам и усъвършенствам във всяка една област. А вашите домове построени ли са от радост и мечти като моя?
Аз съм горда, че съм част от Неврокопска професионална гимназия “Димитър Талев”- едно необикновено училище. Откакто съм тук, живея с убеждението, че всичките ми усилия в учебния процес и в извънкласните изяви си заслужават!
Скъпи приятели, всички ние, докато ходим на училище, не осъзнаваме колко важна и полезна дейност извършваме. Ако наистина знаем какво искаме и имаме желание да го осъществим, с помощта на капчица търпение и воля можем да си построим стълбата, която да изкачваме гордо и смело в бъдещето.
Дойде ред и на най-хубавата част. Време е да ви разкажа за МОЕТО УЧИЛИЩЕ. Изказването ми няма да бъде скромно, защото наистина има с какво да се похваля.
Огромна, просторна, цветна, вдъхваща живот постройка. Звучи като приказка, нали? Всяка сутрин, когато пристъпвам прага на училището, усещам аромата на знания, топли знания. Толкова хубаво ухае, че понякога не се нуждая дори и от закуска.
Едни от най-вълнуващите моменти в живота ми са свързани с моето голямо семейство – класа. То е различно от вашите семейства. Състои се от двадесет човека, всеки уникален по свой си начин. Обликът му се гради с години, но силата, с която ме дарява всеки един от членовете му, е огромна.
Знам,че нямате търпение да прочетете и за моите учители. Повярвайте ми, ще ми завидите!!! Учителите ми жертват себе си в името на нас – учениците. Те дават късчета от душата си, за да ни направят достойни личности, каквито са те. Черпейки от техния опит, ние се учим и тайничко си мечтаем да сме като тях. Те ни обичат и се грижат за нас като за свои собствени деца. Колко много любов, събрана на едно място!
Без никакви притеснения ще отбележа, че училището е моят втори дом, изпълнен с уважение и много обич. То е единственото място, където имам възможност да се развивам, изявявам и усъвършенствам във всяка една област. А вашите домове построени ли са от радост и мечти като моя?
Аз съм горда, че съм част от Неврокопска професионална гимназия “Димитър Талев”- едно необикновено училище. Откакто съм тук, живея с убеждението, че всичките ми усилия в учебния процес и в извънкласните изяви си заслужават!
Автор: Десислава Славкова, 9а