Седмица на обучението по български език в НПГ „Димитър Талев“
Седмица на обучението по български език се проведе в НПГ „Димитър Талев“ периода 09-16 юни. Всички преподаватели по български език в училището представиха свои иновативни методи на преподаване.
Учител Величка Чакърова представи анализационен прочит на стихотворението „Черна песен“ на Дебелянов. Направен бе структурен анализ на стихотворението, а в края на часа бе направена обратна връзка с учениците под формата на тест.
Главен учител Юлия Баймакова приложи интересния икономически метод на SWOT анализ в темата за човека и природата /“Нежната спирала“ – Йордан Радичков/, а след това дебатите по горепосочения въпрос намериха свое място в друг интересен методически похват – „аквариум“. Урокът бе блестящ пример за задълбочен анализ на текст и едновременно деликатно и силно присъствие на учителя в часа. Учителят бе ненатраплива фигура в хода на урока, даде възможност за изява на учениците и в същото време успя умело да управлява и класа, и процеса на работа. Учениците бяха съавтори в учебния процес, а също така направи впечатление изключително етичното и уважително отношение на преподавателя към обучаемите. Приятно впечатление направи и фактът, че част от задачите върху урока имаха пряка връзка със типове задачи, заложени във формата на ДЗИ. Похвално е, че макар и осмокласници, учениците още от сега отработват упражнения за матурата.
Старши учител Марияна Белчева въведе учениците си в сложната и доста далечна материя на старобългарската литература чрез интересно състезание за богомилското учение, което плавно премина в анализ на „Беседа против богомилите“ – Презвитер Козма. Урокът се отличи с академичното ниво на преподаване; с умелата адаптация на трудната за учениците старобългарска тематика; с гъвкавостта по отношение на задачите за работа и ограничеността във времето на учебния час; с отличните умения на преподавателя да презентира; с успешната комуникацията с учениците. Специално се акцентира на художествените изразни средства чрез чието внушение се осмислиха посланията в творбата. Обърнато бе внимание на това, че е спазена структурата на урока; направена е обратна връзка с учениците; зададена е творческа домашна работа.
Преподаватели от Югозападния университет „Неофит Рилски“ – доц. Стилиян Стоянов, доц. Недин – присъстваха на открит урок при г-жа Елена Търтова на тема „Ходене на Богородица по мъките“ – между греха и милосърдието. Учениците бяха въведени в урока със симулация – те се превърнаха в средновековни хора, разказващи от свое на случайно попаднал при тях „пришълец“ /учителят/ екзистенциалните въпроси, които ги вълнуват. Урокът продължи с един от важните за Средновековието въпроси – какво е отвъдното. Адът като аспект на отвъдното бе онагледен с картини, избрани така че да съответстват на разглежданата творба. Получи се изключително внушителна картина в огнено, черно и зелено, като учениците разсъждаваха върху всеки грях, който отвежда към ада и го съпоставяха със съвременната ценностна система. За да затвърдят знанията си деветокласниците решиха един „тестов акростих“ – тоест верните отговори на всеки въпрос образуваха фразата “Вършете добро и ще се спасите“, а този цитат от Псалтира отваряше картина, върху която учениците трябваше да разсъждават. В края на открития урок се разигра играта „шестте мислещи шапки“, в която учениците трябваше да развият креативното си мислене като сложат шапка с някакакъв цвят и да разгледат темата “Адът – наказания за деянията“ според символиката на цвета на своята шапка: зелените шапки означават нови идеи; сините шапки представят разсъдъчното, арументите; червените шапки са емоционална гледна точка към проблема; жълти шапки са оптимистична гледна точка; черните шапки – песимистична гледна точка; белите шапки са фактите. Урокът бе оценен високо от всички наблюдаващи.
Интересна, полезна и рядко прилагана бе темата на старши учител В. Кирева. Темата на урока бе Кой образ на “старите” българи от повестта „Българи от старо време” на Любен Каравелов ми допада повече? Урокът бе за проверка и оценка на знанията и се поведе чрез влизането на учениците в ролята на оценители на 41. Задача от ДЗИ по БЕЛ. На урока присъства и старши експерт по български език при РИО Благоевград – г-жа Любима Димитрова.
По време на урока бяха прочетени две интерпретативни съчинения на ученици като оценяването им се извърши по критериите за оценяване на аргументативен текст на ДЗИ. Съчиненията бяха оценени от комисия ученици – оценители / играещи оля на втори оценител на ДЗИ/; от учителя – в ролята на първи оценител на ДЗИ; от класа – който даде оценка, докато независимата комисия от втори оценители проверява на специална маса в коридора. Авторите на текстовете също направиха своя самооценка. Различните оценки бяха коментирани и проследени по критерии. Старши експерт Любима Димитрова сподели, че урокът демонстрира модерните методи на преподаване и е ценен с това, че изгражда у учениците компетентности за самооценяване. Тя добави, че урокът комплексно представя всички компетентности – т. нар. Ядро 4 от учебната програма – социокултурните и литературните компетентности в устните и писмените изказвания. Посочено бе, че изграждането на умения за самооценка е важно не само в училище, а ще помогне на учениците и в живота. Хубавото е, че е заложен и период , в който ще се проследи персоналното развитие на всеки ученик със специален лист за оценяване динамиката на постиженията на всекиго. За учениците бяха достъпни и интересни методите, използвани от преподавателката в часа. Така всички обучаеми могат да усетят колко труден е процесът на оценяване, а и могат да създават компетентни текстове само ако знаят отлично критериите за оценяването им. Това е в помощ и за предстоящите матури. Хубаво е, че подготовката на учениците в тези умения започва от 10. клас. Часът приключи с анкета и вписване оценките на оценяваните съчинения. Анкетата бе интересен метод за обратна връзка.
Откритият урок на г-н Кирил Малаков на тема „Военната лирика на Димчо Дебелянов – междутекстови връзки на стихотворенията „Сиротна есен“ и „Тиха победа“ премина с висок интерес от страна на ученици и наблюдаващи урока. Учениците направиха задълбочен анализ на текстовете с помощта на своя преподавател като преминаха през аналитичното четене по подобие на решаването на математическа задача. Тръгна се от интерпретиране на „ даденото“ – заглавието и ключовите думи в него и се премина към „ търси се“. Този алгоритъм на работа допадна на учениците, а и на наблюдаващите преподаватели, защото се зададе ясна и логическа линия на анализ. Учениците бяха разделени на четири отбора, които имаха конкретна задача за конкретно време и всяка група трябваше да презентира своята работа, а тя, от своя страна, да бъде оценена от присъстващите наблюдаващи гост- преподаватели. Наградата за най-добрия презентатор бе стихосбирката „ Прашец от криле“ на преподавателя К. Малаков, получена от Йоанна Козарева от 11в клас. Изполваният метод на груповата работа даде възможност да се направи задълбочен анализ на два художествени текста в един учебен час, а също така на мотивно равнище да се направят междутекстови връзки с други изучавани през годината автори. Този тип анализ дава възможност на учениците да развият асоциативното си мислене, което е ценно при аналитичното четене на текстове.
