„Злото, с което не искам да се примиря“.

В 9 г клас се проведе конкурс за есе на тема: „Злото, с което не искам да се примиря“

Жури в състав: ст. учител Марияна Белчева и всички ученици от 9 г единодушно пратиха на финал писмените работи на Гълабина Жуглева, Русма Пижова , Зикре Бабичка, Ирина Андонова.

Първото място си поделиха Гълабина Жуглева и Ирина Андонова. Двете съчинения разкриват различен подход към поставения проблем. Те са свидетелство за непримиримостта на младите хора с негативните процеси в обществото. Публикуваме техните съчинения, надявайки се, че ще ви провокират към активната гражданска позиция.

Злото, с което не искам да се примиря
Ирина Андонова 9 г клас

Оглеждам се около себе си и виждам как бавно умират и последните илюзии за взаимност и любов между хората.Защо? Чудя се защо хората биват толкова лесно завладяни от злоба,омраза и завист.Може би все още не съм достатъчно зряла, за да проумея как злобата има такава мощ.
В човека винаги се борят две страни – доброто и злото. И е така още откакто свят светува.
Когато бях малка,вярвах, че доброто винаги печели. Че дори в най- тъмния тунел има поне един лъч светлина.
Все още вярвам в силата на обичта, която извисява разума. Душата ми непрекъснато скита в безкрайния свят, търсеща искрица любов. Може би прекалено наивно ми се струва, че щом подам ръка ще ми се отвърне с доверие.
Боли от провалените приятелства и горчи страшно от несправедливите думи на хора безкруполни и завладяни от злоба.
Аз имам своя максима: „Обичай всички, доверявай се на малцина, не наранявай никого“. И макар че никак не е лесно да опазя тази своя дума, аз отказвам да я престъпя и да премина в тъмната страна на кръга на живота.
Не зная само до кога ще се прощава на онези, които имат гърбици в душата си – видими още след първите думи от разговора с тях – безотговорни, груби, злобни.
Доброто загива, обградено от силата на злото!
Срещите с предателството на довчерашните приятели, разминаванията с любимите хора, завистта на околните действат отразяващо върху всеки.
Винаги съм била убедена в непреходността на позитивните чувства заложени у човека. Често се опитвам да убедя себе си и околните в необходимостта от топлота и сърдечност в общуването, но обикновено срещам хладни длани илицемерни усмивки.
Трудно е намирането на вярната посока. Чакана и желана е всяка среща с доброто… Всеки ден може да носи радост! Докосването до света е тайнство, скрило магията на божественото – можем ли да го усетим? Ако е така, значи носим в душите си огромния заряд на доброто.
Човек сам прави живота си добър или лош. От самия него зависи дали иска да има прекрасен живот.
Никога няма да се откажа от доброто. Искам сама да напиша своята история и да и дам посока, която ще служи за пример на останалите, която ще бъде подкрепа за отчаяните.
Струва ми се , че всяко мое действие се отразява върху някого и всяка моя дума може да бъде оръжие на доброто или злото. Иска ми се само красивото да бъде запомнено и повтаряно. И така, година след година, злобата, омразата, завистта ще губят от своята сила. Много бих искала да съм частица, допринесла за красивото в света.

Злото, с което не искам да се примиря
Гълабина Жуглева , 9 г клас

Злото, с което не искам да се примиря са наркотиците. Те са различни по вид, лесно достъпни и все повече и повече хора започват да ги употребяват от стрес, за удоволствие или просто от скука. Именно това ги прави “бич” на обществото в 21 век.
Веднъж започнал, човек лесно се поддава и продължава да взима все по-силни видове, т.е. става роб. Хиляди са зависимите от наркотици по света и много от тях умират именно заради вземането на свръхдоза.
Повечето такива остават без нито един лев в джоба, което ги кара да крадат, за да си набавят веществото убиец. Има случаи, когато малолетни пребиват до смърт накой член от семейството си, защото не му дава пари за дрога.
Наркозависимите изглеждат като клошари, защото си продават всичко ценно, за да си набавят поредната илюзия . Облечени в дрипи, някои от тях обикалят населените места и дебнат кого да ограбят или на кого да продадат даденото им количество от дилърите.
Лично аз съм виждала хора, които пробиват собственото си тяло, за да си набавят веществото, нужно за тяхното „щастие“. Отстрани гледката е потресаваща, но все пак това е част от ежедневието ни не бива да си затваряме очите!
Всички трябва да искаме да помогнем на когото можем да се измъкне от този ад. В повечето случаи усилията ни ще са напразни, ако той самият няма желание за това.
По света има много клиники за лекуване на зависими, но процентът на излекуваните е много малък. Това е така, защото зависимите не могат да понесат болката, която изпитват, когато са далеч от психотропните вещества. Именно тази болка те заличават чрез поредната все по-голяма доза и така до смъртта. Взел веднъж наркотици, човек умира духовно. Неговото съзнание е замъглено и той е готов на всичко, за да си набавят поредната доза.
В днешно време най-голямото съществуващо зло са наркотиците. Те провалят човешкия живот и натъжават хиляди семейства по света.
Затова трябва да направим така, че злото да бъде спряно преди да е ограбило нашето време. Търпимостта към злото , към човешкото примирение или апатия усилва неговата отрова.
Мисля, че всеки човек трябва да потърси онова зрънце от божественото, което да му даде сили да живее достойно.